Личен избор ли е начинът ни на хранене?
Ако кажем на някого, че това, с което се храни, не е полезно за планетата, е много вероятно да ни се ядоса и да отвърне с: „Аз избирам моя начин на хранене и ти нямаш право да се бъркаш в това!“
Но това не е точно така. Начинът ни на хранене не е единствено личен избор. Всяка храна, която приемаме, има реални последствия върху хората около нас, околната среда, климата и бъдещето на планетата ни. Ние не сме отделени от света и всяко наше решение има съответните последствия.
За съжаление, много хора не осъзнават колко много вреди се нанасят на планетата в резултат от човешката дейност. Въздухът, водите и почвите са замърсени, горите се унищожават, животните се убиват и по всичко личи, че човечеството експлоатира природата и ресурсите ѝ прекалено много, а това никога не остава без последици.
Начинът, по който се произвежда храната в днешно време, е доста неефективен. Всяка храна изисква използването на ресурси и това има своето влияние върху околната среда. Но е изключително важно докъде се простира това влияние и как ние, с помощта на знанието, което имаме, да направим най-добрия избор, без това да има трайни неблагоприятни последствия върху климата или нашето здраве.
Хранителната индустрия като екологичен проблем
Не е тайна за никого, че индустрията за производство на храни в глобален аспект е основно контролирана от шепа международни компании. Тези производители са толкова влиятелни, че въздействат пряко върху хранителните навици на населението и околната среда. В тази система печалбата винаги стои преди хората и планетата. В резултат от разрастващото се влияние на корпорациите, все повече дребни земеделски търговци са прогонени от земите си. Така, на фона на индустриализацията, затлъстяването, световният глад и замърсяването на околната среда се увеличават непрестанно.
Статистиката сочи, че производството на храна допринася за около 30% от глобалните емисии на парникови газове, заема около 40% от обработваемата земя и представлява 70% от световното потребление на вода. Такова глобално влияние върху околната среда увеличава риска от необратими и катастрофални промени, съчетани с нарастваща смъртност, заболеваемост и несигурност на хранителните ресурси. Освен това световното население бързо се разраства и се смята, че до 2050 г. броят на хората на планетата ни ще достигне до 10 милиарда.
Световен глад и затлъстяване – съвременните глобални проблеми
Въпреки че произвеждаме достатъчно храна за всички, та дори и за нарастващото население, 840 милиона от глобалното население са недохранени и голяма част от 7-те милиарда жители на нашата планета консумират храна с ниско качество.
Защо една част от населението страда от недохранване, а другата – от прехранване?
Този дисбаланс е доказателство, че съвременното производство на храна, както и начинът на хранене на по-голямата част от населението в света, не са устойчиви и правилни. За да се справим с всички тези належащи проблеми, като нарастващото затлъстяване, световния глад, замърсяването и изтощаването на земните ресурси, ни е нужна една малка, но значителна промяна – промяна в нашия начин на хранене. Нека разледаме как това едно единствено действие има потенциала да направи нас и планетата ни по-здрави.
Кои храни са най-пагубни за околната среда?
Повишаването на консумацията на животински продукти в глобален план е не само ненужно, но и нездравословно от гледна точка на нашето здраве и това на планетата ни. Може би ще попитате защо? Производството на продукти от животински произход изискват много повече ресурси и имат значително по-вредно екологично въздействие, отколкото растителните храни. Това се дължи на факта, че животните първо се хранят с растения и зърнени култури и чак тогава се получава крайният продукт – месото. От гледна точка на глобалното изхранване на населението, това е много неефективна практика обобщава Ричард Уейт, сътрудник по програмата за храните на Световния институт за ресурси.
Ако трябва да сравним различните животински продукти помежду им, сравнително по-малко негативно влияние върху околната среда имат яйцата. След тях се нареждат млечните, пилешкото, рибата и свинското, а с най-голямо влияние са червените меса – телешко, овче и козе. Също така е редно да се спомене, че дори и месото да е от свободно пасящи животни, то все пак се произвеждат много повече парникови газове от растителните храни.
Както казахме, месото от преживни животни (говеждо, овче и козе) засега е най-неустойчивата храна на Земята. То изисква над 20 пъти повече земеделска земя и генерира над 20 пъти повече парникови емисии от варивата на грам протеин. В сравнение с млечните продукти, месото изисква четири до шест пъти повече земя и генерира четири до шест пъти повече емисии на грам протеин на човек.
Ако се сравнят производствата на растителни и животински храни, учените са категорични: растителните са много по-щадящи към природата.
По отношение на растителните продукти, бобовите култури, зеленчуците и плодовете изискват повече ресурси от зърнените култури, заради техните по-ниски добиви. Въпреки това, тяхното производство е далеч по-благоприятно за природата, в сравнение с месото, млечните и рибата, отглеждана във ферми.
Последствията върху природата
Замърсяване на въздуха: Изменението на климата ще се отрази много силно върху планетата. Прогнозира се, че покачването на температурата между 1,5 С и 2,5 С, ще доведе до наводнения, бури, промяна на хабитата на животните, топене на ледниците и множество други катастрофални промени в глобален план.
Наред с транспорта, електричеството и промишлеността, като най-големи замърсители на въздуха, се нарежда и селското стопанство. То води до промени в климата, обезлесяване, замърсяване на водите и почвите и уврежда екосистемите. А животновъдството по-специално произвежда почти една трета от световните емисии на парникови газове. Когато кравите се хранят, бактериите в стомаха им генерират метан като страничен продукт, а метанът е с около 25 пъти по-силен парников ефект от въглеродния диоксид.
Изчерпване и замърсяване на водните ресурси: Земеделието изразходва повече питейна вода от всяка друга човешка дейност (70%), а почти една трета от тази вода се използва за отглеждането на добитък. Това е не защото кравите, прасетата и пилетата са чак толкова жадни, а защото консумират водата косвено чрез храната си. В сравнение със селскостопанския сектор, домакинствата (10%) и промишлеността (20%) се справят с доста по-малко вода.
Изчерпване на подпочвените води: Нивото на подпочвените води спада с усилени темпове на много места по света. Доказателство за това е, че цели 2,5 милиарда от населението живеят на места със затруднен достъп до вода или с достъп до лошо качество на питейната вода.
Замърсяване на водите: Водните ресурси в глобален мащаб са замърсени основно с боклуци, пластмаса, животински отпадъци, антибиотици, хормони, тежки метали (от промишлеността), торове и пестициди (използвани за фураж), азот и фосфор (от изкуствени и естествени торове) и патогенни бактерии.
Животновъдният сектор е един от най-големите замърсители на водата. В Китай, например, където се произвежда най-много свинско месо, около 30-70 % от оборския тор се изхвърлят без обработка директно във водите, причинявайки замърсяване на водните ресурси с болестотворни организми, които представляват риск за здравето.
Земеделски земи: Замърсени са не само моретата. Животновъдната индустрия има негативно влияние и върху обработваемите земи. Използването на тор в животновъдните райони, често безразборно, води до замърсяване на почвата с нитрати, което пък от своя страна замърсява питейната вода и вреди на здравето ни. Освен това, животновъдството е секторът с най-голям дял от използваните земни ресурси в света. Цели 70% от земеделската земя се използва за отглеждането на животни и фураж.
Нови изследвания сочат, че без консумацията на месо и млечни продукти, експлоатацията на земеделските земи може да бъде намалена с над 75 % и все пак да се изхранва цялото население. И за да добием представа колко голяма е тази използваема земя – това е площта, еквивалентна на САЩ, Китай, Европейски съюз и Австралия, взети заедно.
Обезлесяване на горите. Тропическите гори са изключително богати на биоразнообразие, но за съжаление повече от една пета от амазонските тропически гори вече са унищожени. Животновъдството е една от основните причини това да се случва – дърветата се изсичат, за да се създадат пасища или да се отглежда фураж за изхранване на животните. А това в глобален план води до намаляване на биоразнообразието, поради факта, че тревните площи предлагат по-добро местообитание на насекомите и животните.
Храна за животните (фураж). Почти една трета от 14 милиарда хектара обработваема земя в света се използва за отглеждането на храна за животните. И повече от 40% от годишната продукция на пшеница, ръж, овес и царевица в световен мащаб се използва за храна на животните. Това са близо 800 милиона тона.
Заплаха за дивите животни. От 1970 г. насам популацията на дивите животни е намаляла с около 60%. Хората сме най-голямата заплаха за обитателите на природата. Чрез нашите необмислени действия унищожаваме дома на животните и ги застрашаваме от изчезване.
Установено е, че прекомерното торене на почвата заплашва местообитанието на почти всички застрашени видове в Червения списък, съставен от Международния съюз за опазване на природата. Свръхупотребата на химически торове, пестициди и хербициди вреди на организмите в почвата и водата и уврежда екосистемите.
ГМО: Масовото производство на месо до голяма степен зависи от храненето на животните с генетично модифицирана соя, която се пръска с изключително силен хербицид. Той се нарича глифозат и попада в организма на хората, които се хранят с това месо. Защо това трябва да ни притеснява? Защото глифозатът се намесва в хормоналния ни баланс, може да предизвика генетични мутации и да увеличи риска от раково заболяване.