По международно призната дефиниция понятието „екотуризъм“ означава пътуване из природни области, при което туристите поемат отговорността да пазят естествените дадености на околната среда и да дават своя принос за благосъстоянието на хората, които обитават тези области. Това означава, че една екскурзия в гората, например, не е екотуризъм, ако не допринася за подобряването на природните условия или условията за живот на местното население. Рафтингът не е екотуризъм, ако не подпомага приходите и условията, с помощта на които се поддържат трасетата. Но ако по време на пътешествието си използвате местния транспорт, почивните бази, заведенията за хранене и туристическите услуги, ако се отнасяте чистосърдечно, добронамерено и отзивчиво към ресурсите, с които разполагате, то вече сте направили първите си успешни крачки в екотуризма.
Обикновено екотуризъм се практикува из защитени природни области, където флората, фауната и културното наследство са основните атракции за посетителите. А една от основните му цели е да накара същите тези посетители да осъзнаят вредата, която Човекът нанася на околната среда и да започнат да се отнасят с по-голямо уважение към природните ресурси на страната си. В допълнение, екотуризмът апелира за съхранение на същите тези ресурси чрез превърналите се вече в световна практика рециклиране, енергийна и водна ефективност, биогорива и създаване на добри икономически условия за местните общности.
Под името екотуризъм могат да бъдат обединени почти всички дейности на открито, които практикувате през свободното си време – планински преходи, планинско катерене, посещение на пещери, фотографска дейност сред природата, културен туризъм и селски туризъм. Но като че ли на първо място се нареждат еко маршрутите по специално изградените екопътеки и разбира се, наблюдението на птици. А в България всички тези вариации на екотуризма са възможни.